Montag, 17. Dezember 2012

Наистина ли идва Краят на света?



Какво казва лунният хороскоп за 21.12.2012 г.
Откакто свят светува или по точно, откакто хората  осъзнават себе си тук и сега на тази планета,  идеята за световен Апокалипсис е неотлъчна, неизчерпаема, вечна.
Очакването на Апокалипсиса  съпътства всяко време, всяка епоха, всяка  култура . За края на света се говори в Еврейските свещени книги, в Библията , в много литературни писмени  творби от античността и средновековието. Наравно със своята  жизнерадост, оптимизъм, целеустременост и  усещане за вечност и всесилност, човечеството от край време  очаква да  се случи и най-лошото.  Страховете са неотменна част от нашата дуалистична  природа, която е въплъщение на земната природа , на нашата планета. Според ведическото учение, Земята е планета от среден тип - нито райска, нито адска,  на която се случва и добро и лошо, има и радост и страдание, има и светлина и мрак,  надежда и страх, растеж и опустошение и т. н. От тази гледна точка съвсем основателни, естествени и нормални са очакванията на хората , че щом нещо е имало  начало, то ще има и край, щом нещо е родено то ще умре, щом  има щастие, няма  начин да се размине и без страдание и разочарование. Тази дуалистичност е допълнително подкрепена от  цялостната материалистична ориентираност на съзнанието ни.  Ние смятаме (съвсем правилно),  че Земята е един макро-модел на нашето микро съществувание. Ние сме родени, значи и тя- Земята  е родена. Ние ще умрем  - значи и нея това я чака. Рано или късно.
Човешките страхове са част от сенчестата  страна на нашето битие. Нещо, което е неразривна част от страданието уроците, които  сме длъжни да получим тук, на тази планета от  среден тип.. По-събудените от нас  може би са разбрали и са приели, че  със страховете си не бива да се борим. Трябва просто да ги приемем, да ги погледнем от страни, да  си поговорим с тях. Те могат много да ни разкажат, на много неща да ни научат. Те могат да направят очите ни големи (нали  е казал народът, че "на страха очите са големи"). Но дали  само негативизъм и присмех има в тези думи? Или е скрит и един друг смисъл - страхът може да ни накара да виждаме по-ясно, по  отчетливо, да се вгледаме по-внимателно, може би после да се  замислим,  да анализираме, да разберем, да  направим крачка напред към просветлението.
Както вече споменах, човечеството очаква светът да свърши от хилядолетия насам. Страх и мазохизъм са безспорно чувствата, за които става дума най-вече. Но на второ четене, не  ви ли се струва, че в  доста  протрития напоследък слоган "краят на света" има нещо свързано с човешката надменност и високомерие. Самият замисъл да станеш свидетел на смъртта на планетата, да участваш в погребението и не е ли израз на смешните ни  напъни да се мислим за богове, да се мислим на  всесилни, всемогъщи,  за господари на  света и природата.. На трето място, увлечени от епохата  на високите скорости ние искаме бърза развръзка. Днес всичко е нормално и от утре започва кошмарът. Минава за ден два.  Добрите печелят, лошите губят и накрая всичко завършва с happy end. Да, така е в сценариите на Холивуд. И много от тях, се играят после съвсем на живо. Но природата едва ли ще си направи усилието да  ги превъплати на сцената. Тя е  по-интелигентна, по-креативна, по-талантлива, все пак.
Ние хората безспорно убиваме нашата планета, но тя е по-силна от нас и може би  все пак ще ни надживее. Беумието се състои в това, че на този етап няма  сила, която да каже "стоп" . Човечеството е като полудял локомотивен машинист, който вижда, че насреща идва влак, но вместо да удари спирачки той ускорява  двигателя все повече и повече.  Ужасняващо е, че повечето хора днес не могат да разберат, че алчността, ламтежът  да притежават и  да се наслаждават, гневът, завистта, омразата, отмъщението, низките страсти водят единствено към катастрофа и самоунищожение. Само духовността, възраждането на морала, скромността,  будната съвест, връзката с Бога и старото истинско знание за живота  могат да  ни спасят. Напоследък има прогрес, има събуждане, има търсене сред много хора. В тях е надеждата, в тях е уповането.
От известно време отвръщам поглед от всякакви публикации в медиите свързани с темата. Понякога ми се струва, че Краят на света е поредният изфабрикуван от финансово-промишлената олигархия мит, който цели увеличаването на продажбите преди Коледа и закрепяне на пазара, борсите и всичките прочее глупости на чудовището наречено развит Капитализъм. Избягвам да общувам с хора, за които предстоящият Апокалипсис на 21. декември 2012 се е превърнал в идея фикс. За тях и за читателите на Лунен календар ще споделя, че Краят на света под  формата, и според  художествените сценарии, които се пробутват  от разни съмнителни източници, няма да се състои. Лошата новина все пак е, че светът така или иначе за всеки един от нас поотделно, рано или късно, според на когото, както е отредено ще свърши. Трагедии, катастрофи, умиране и смърт се случват непрекъснато някъде на  планетата. Във всяка минута, във всяка секунда  дори. Това, че ще се разделим с телата, близките, живота,  е най-сигурното, което ще ни се случи тук на тази земя. Но и  защо трябва да го възприемаме като трагедия. То е най-естественото и нормалното нещо. Няма такива, които да са дошли и  не са си отишли. Тялото е тленно, душата е вечна. Вечността е нашата цел. За онези, които са го осъзнали земното житие придобива качествено различни измерения от онези на материалистически настроените хора.
Звездите и планетите в хороскопа не показват нищо обезпокоително за деня 21.12.2012.  За никакъв Парад на планетите , т.е. подреждане на  всички планети  от Слънчевата система под една линия, не може да става и дума. Най-силната планета към 8.00 часа ( т.е. времето в което  уж ще стартира събитието) е Меркурий, който според Лунния хороскоп  е разположен в знака Скорпион в накшатрата Джиешта ( в западната астрология  звездата известна под името Антарес). Това  може да даде  на  сутрешните часове  усещане за опасност. И нищо чудно след толкова пропагандиране и нагнетяване на страхове.
 Планетата Марс е екзалтирана (т.е. силна), в знака Кози рог , което зарежда деня  с  енергии на действеност и решителност. Аспект от планетата Раху,  кара  Марс да прояви също така  негативните си черти, които можете да усетите  по-скоро на битовониво, при приготовлението на предстоящите празници - напр. опасност от изгаряне, порязване, травми и пр. Така, че бъдете по-внимателни докато готвите на печката или сте се впуснали в припрян, предпразничен  last minute шопинг .
На този ден Луната се намира в знака Риби, в накшатрата Ревати. Водните знаци дават винаги една повишена сетивност , интуитивност, и труден контрол върху палитрата с чувствата.  така ще е на този ден.
Слънцето в знака Стрелец и с аспект от Сатурн ще накара нашето Его да потърси  и да се обърне към духовните измерения на Вселената и да се настрои на вълната на себеотрицанието и служението в името на другите.
Денят действително е белязан с  енергиите на унищожението , но смисълът му  не се нарича Апокалипсис, а  новото начало.  За да  дойде нещо ново трябва да скъсаме със старото.  Един цял сезонен, годишен и времеви цикъл приключва на  21-ви декември Тъмнината започва да отстъпва. Денят започва да нараства.. И е така всяка година. Някои пророци на Апокалипсиса  твърдят, че става дума за преминаване на планетата Земя от едно духовно ниво в друго. Всъщност, това е така, но в процеса няма нищо необичайно и нищо ново. Тази трансформация се  извършва ежегодно  и нейният  смисъл се заключава в обрата на дневната продължителност.
От нумерологична гледна точка датата е наистина забележителна. Комбинацията от числата 1 и 2  зареждат деня с чиста Слънчева и Лунна енергия - двата основни елемента на човешката същност - материалното и духовното, Егото и Психето, мъжкото и женското духовно начало, бащата и майката. Числата обещават хармония, баланс и уравновесеност в този ден във всички аспекти от живота ни. Сборът на 1 и 2 дава 3 - Юпитер - планетата Учител, покровител на духовността, мъдростта, на  изначалното знание, на връзката с Бога.
 Денят е благоприятен да намерим изгубеното - все едно дали става дума за вещ, чувства или нещо още по-абстрактно. Подходящо време за ново  начало на нов прект, за пътешествие, за нов бизнес.
Всички астролози, с които досега съм се консултирала - сред тях, както ведически, така и западни-  са на мнение, че Краят на света няма да се състои на 21 декември 2012 г.   Това, че календарът на Маите свършва на тази дата не означава, категорично, че и светът ще свърши.  Това, че някой журналист, например, спира да пише в някой вестник изобщо не означава, че вестникът ще спре да излиза. Това, че някоя певица спира да пее не означава, че няма да има повече музика. Да,  катаклизми  от всякакъв характер ще има. Новините, метеорологичните, сейзмологчните прогнози  го потвърждават всеки ден. Но, катаклизми и трагедии винаги е имало. Двете затъмнения - лунното и слънчевото миналия месец  са индикатор за това. Трябва да приемем, че има лошо. То ни е дадено, за да го сравним с доброто. Да оценим доброто и да  успеем да му се зарадваме.
За тези, които все пак ще се почувстват несигурни , изплашени или  разколебани на 21.12.2012 г. препоръчвам да си останат все пак в къщи, сред близките хора. Да  запалят свещи, да отделят време за молитва, да си спомнят предците и хората, които обичат. Каквото и да се случи, всичко е в ръцете на Бога и Божията воля. Има съдба, има карма има и божия милост. Най-доброто, което може всеки от нас да направи е да преме съдбата, такава, каквато е с благодарност и надежда.